Vikenti Komitski

︎︎︎Info

With his last series of works Vikenti Komitski displays the multi-layered surface that constitutes an image and that is usually covered over by the flatness of the picture plane. Against the modernist credo of flatness and purity, these large-scale assemblages, made out of found objects and budget shop items, are deliberately multi-dimensional and impure. They literally stand, with one feet, on the scrapheap of contemporary culture industry, while the other strikes out to push the artistic avalanches of the last century ever further.

The practice of collecting things seems to be the primary gesture that shapes those works, however, more than mere gatherings of trivia, their formal assemblage allows for the apparition of the visual unconscious that haunts the post-internet era and that casts a deep crack in its apparent shallowness. Superimposed one on top of the other in an industrial and angular style reminiscent of the aesthetic language of the Bauhaus, constructivism, or the Neo-Concrete movement, the different segments constituting the works add up to a kind of visual rebus, that deliberately plays with our conceptions of image and object, of visuality and spatiality, of trash and art, of the obvious and the secret, of the natural and the artificial. In our digital times, thoroughly altered by the human and his technologies, reminders of the analogue, the non-human, the animal and nature in general enter the works. Yet, these images of birds, trees, etc. are certainly altered and deformed by the constructions that hold them.

All innocence is long gone.

(text by Angelika Seppi)


︎

Vikenti Komitski ist ein Künstler mit einem eigenen System von kritischer Ideologie. Dieses Werk impliziert zwei inkompatible Weltanschauungen. Es entsteht eine kritische Betrachtung von kulturellen und politischen Kodierungen. Die geographische Karte wird durch die ironische konnotierten Schrift manipuliert und entfremdet.
(Stefanie Stuböck)

︎

Викенти Комитски е млад художник и скулптор, който търси шегата и визуалното острумие, което да предизвика смях и размисъл. Неговите инсталационни творби често  представляват специфични и любопитни конструктивни интервенции в зададено изложбено пространство. “Капан”, 2008 е сложно конструиран обект, за чието построяване е използвана спецификата на самото галерийно пространство. От инсталацията от 2008 година обаче разполагаме с хитроумна рисунка, наподобяваща нещо като мрежа на паяк, заловила мухи, а федербалната хилка е по-скоро пролука или огледало. Перцата за бадминтон, напомнят обикновени мухи, пленени от интелигентната хищническа стратегия на полувидимото, на непредвидимото.
Рамката на ракетата е някаква като че ли семантична граница между “реалния” и “нереалния” предмет, граница на всевъзможността и невъзможността за прехода, за обезплътяването. Сблъсъкът между обичайната всекидневна употреба на предмета и неговата естетическа преосмисленост е преобърната от ироничната игра на транпониране на характеристиката на вътрешно-външно, на характерното - а именно мрежата вътре, която е изнесена навън, която поради огромността си е станала доловимо - недоловима.

И  така предметът е уедрен до битийно екзистенциална реалност, а неговите специфични качества за прегражда видимо, да оттласква, да задава траектории на движение, да играе и забавлява, да бъде спортно съоражение-инструмент за забава и всички тези специфики на  качествата му са траспонирани и препредадени преположени върху всеобщността на света, превърнати са в характеристики на пространството. И обратното – пространствената обособеност на предмета (рамката) очертава контур, в който самият той отсъства. Играта присъствие-отсъствие е някак онтологично метафорична, за нашия свят, който губи реалността си тъкмо защото подменя обекта на същностното, чрез неговото виртуално транспониране - не се желае съдържимото, а се желае външния ефект, неустоимостта на видимото, трепета на опаковката.

Чрез тази игра на нивата между реално и виртуално Комитски изгражда ироничното визуално разобличение на игровото като неигрово, на несвободата в играта на уж най-свободното. Така визуално игра разобличава игра, упреква несвбодата, че превзема полетата на свободната траектория на взаимодействието между субект и свят, субект и избор.

[link]



︎︎︎Insta

︎︎︎Editions